Изглед на сайта:
- Светла тема
- Тъмна тема
Думички
Хванете парченце и го провлачете до правилното (според вас) място.
На
нивата
Недей
дочаква
и
зори,
Върви
ори,
ори,
ори...
Като
няма
прокопсия,
Плюл
съм
в
тази
орисия!
Немигнал,
ставай
ей,
месец
още
насред
небето,
дълбока
нощ
е.
Главата
тегне,
а
сън
очите
залепя
сякаш.
Какво
е
време
Великден
иде,
пак
оран,
семе
земята
чака,
нижат
се
дните.
По-скоро,
хайде!
че
да
се
впряга;
съседа,
чуваш,
и
той
се
стяга.
Излезеш,
идеш,
в
земя
корава
напънеш
рало,
халосаш
вола...
Мъглата
нощна
затъне
в
дола,
огрее
слънце
и
чак
тогава
за
отдих
спреш,
а
свяст
се
вий
-
и
пак
поглеж
Дий...
Дий,
воле,
дий!
С
трънак
и
плевел
се
бори,
весден
ори,
ори,
ори...
Като
няма
прокопсия,
плюл
съм
в
тази
орисия!
Настане
утро,
гори
небето,
цветя
миришат,
ехти
полето
овчар
засвирил,
стада
заблели,
по
всички
храсти
пилци
запели.
И
гледаш,
слушаш,
не
знам
досадно
защо
ти
стане
их,
опустяло!
В
гърдите
нещо
така
заяло,
че
кръв
застива
в
сърцето
страдно...
Ручок
дохажда
и
слънце-пламък
прежуря,
пали
дърво
и
камък
а
в
пот
възвряла,
гори
снагата.
Да
караш
вече
къде
ти
може
И
кръст
изправиш
най-сетне,
боже,
па
вземеш
гладен
завчас
торбата.
И
лучец
еж,
водица
пий
-
И
пак
поглеж!
Дий...
Дий,
воле,
дий!
До
гроба
слънце
те
гори,
и
все
ори,
ори,
ори...
Като
няма
прокопсия,
плюл
съм
в
тази
орисия!
Дома
се
връщаш
окапал
вече
по
късна
вечер
и
отдалече
зачуеш
в
село
и
плач,
и
врява...
Какво
ще
бъде
-
недоумява
кратуна
проста;
а
виж,
излиза,
че
бирник
царски
дошел
е
днеска
и
сиромаси
-
тресе
ги
треска
Не
взема
само
от
голо
риза,
дете
от
майка!
-
тъй
всеки
дума.
И
ще
помислиш,
че
бие
глума
Да
готвиш
толкоз!
О-хо,
в
главата
почешеш
ли
се
най-на
еднъжки,
пари
да
падат
наместо
въшки!
И
смяташ,
мислиш,
до
механата.
Там,
колко
щеш,
на
вяра
пий,
че
то
поглеж!
Дий...
Дий,
воле,
дий!
Така
си
мреш,
така
сме
ний,
така
-
поглеж!
Дий...
Дий,
краста,
дий!